Град Враца е най-големият в Северозападна България. Там има развити автомобилен, железопътен и обществен транспорт, както и икономика. Така например има развити много отрасли на промишлеността, между които са текстилна, шивашка, хранително – вкусова, за строителни материали и други. Враца е пресечна точка на 4-ти и 7-ми коридор от паневропейските транспортни коридори. С изграждането на Дунав мост 2 при Видин градът несъмнено ще придобие още по-важно и голямо значение. През 2006 г. започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. През града минава главната 7-ма жп линия София – Видин, която е електрифицирана и удвоена на изток след гара Враца. След редовните влакови линии са ускореният бърз влак Враца – Пловдив – София, няколко бързи София – Видин – Лом и други пътнически и крайградски влакове. Сред обществения транспорт са автобусните линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и други. Градът е осигурен и с добре функциониращ градски транспрот, който се състои от автобуси, тролейбуси и маршрутни автобуси. Също така жителите на града и туристите разполагат за придвижване с огромен брой таксита. Сред най-големите таксиметрови компании са Корект Такси, Джет Такси и Ичо Транс Такси. Във Враца има и доста медии – телевизии, вестници и радиостанции. Сред телевизиите са Телевизия Враца – политически канал, политематичният канал Римекс ТВ, както и музикалният канал Северозапад мюзик. Сред ежедневните вестници пък са Конкурент, Зов нюз и Шанс нюз. От седмичните издания пък са известни Враца днес и Зов за истина. Сред радиостанциите са Радио Враца, Враца плюс, Трибали и Дарик Радио Враца.
В града има някои доста известни природни забележителности – Проход Вратцата, Пещера Леденика, Водопад Скакля, Водопад Боров камък, както и Пещера Понора. Сред културните институции в града пък са Драматично – куклен театър Враца и Младежкия дом. Кукленият театър е основан на 27 август 1938 г. под името Врачански областен театър. На 9 октомври същата година той открива своя първи сезон с постановката Пристанала. През 1941 г. театърът се мести в най-модерната за времето си читалищна сграда. Младежкият дом пък е първият в страната, като е открит през есента на 1968 г. През годините се оформя като младежко пространство, предназначено за творческата изява на младите хора. Някои от най-известните български филми са снимани в града, като сред тях личат имената на Момчето си отива с Филип Трифонов, както и втората част Не си отивай, Селянинът с колелото и други. От редовно провеждащите се събития са празникът му 1 юни, Ботевите дни, Врачанският есенен панаир, който се организира от общината между 14 и 21 септември, както и Рокерски събор Враца, който се провежда през месец август. Врачанският говор е известен със своята колоритност и богат подтекст. Специфичното омекотяване го прави едновременно приятен, забавен и атрактивен. Благодарение на актьора Краси Радков говорът получава популяризиране от малкия екран, който запознава българите с цветистите думи и фрази от Врачанско. В града са родени много личности, получили международно признание. Сред тях са склупторът Андрей Николов, политикът и учен Васил Кънчов, режисьорът Людмил Кирков, певицата Нина Николина и други. Елисавета Багряна е учител в града от 1915 до 1919 г., а Петко Славейков – в средата на 19-ти век.
